Групата на
индоевропейските езици (в миналото наричани още
индогермански или
индоарийски) обхваща около 443
езика и
диалекта (оценка на
SIL), говорени от около три милиарда души. Сред съвременните езици от това семейство са
хинди/
урду,
английски,
испански,
руски,
португалски,
френски и
немски (всеки от тях е роден език на над сто милиона души).
Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от Уилям Джоунс, който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време —
латински,
гръцки,
санскрит и
персийски. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от
Франц Боп подкрепило тази теория.
Реконструираният език, от който се счита, че произлизат всички индоевропейски езици, се нарича
индоевропейски праезик. Съществуват разногласия относно
географския му произход, като най-често за негова родина се посочват териториите на север или северозапад от
Черно море,
Армения или
Анатолия.