Глаголицата е най-старата известна славянска
азбука. Създадена е от
Константин-Кирил Философ около
862 —
863 г. за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език (всъщност на
старобългарски, наричан още
славяноболгарски,
старославянски или
староцърковнославянски език). За разлика от
Кирилицата тя е известна със сложната си и екзотична, вероятно теологически обоснована
графика.
Названието
глаголица идва от думата
глаголъ, означаваща
„дума“ (това е и името на буквата
Г). Тъй като
глаголати означава
говоря, глаголицата поетично е наричана
„знаците, които говорят“. Названието ѝ е възникнало късно в Хърватско, като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било
кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали
християнството в Моравското княжество и Панония през
9 век.
Глаголицата съдържа около 40 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от графеми на средновековната курсивна
гръцка азбука, като им е придаден декоративен облик. Предполага се, че буквите
Ша,
Ща и
Ци са извлечени от еврейската азбука —
фонемите, които тези букви представят не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от еврейски и самарянски скриптове, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си към
хазарите.