ислям

Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, вярват, че Бог (Аллах) е разкрил волята си на Мохамед (от арабски Муха̀ммад; на турски: Мохамѐд) (570–632) и други пророци на исляма, като Адам, Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според мюсюлманите последната, но не и окончателна версия на Божественото откровение е разкрита в писмена форма в Корана - свещената книга на мюсюлманите, чийто автор не е Мохамед - той само е предал думите, продиктувани му от ангела Джибрил (Гавраил).

В българския разговорен език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обидна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната", преносно "правоверната религия" и че това е било и учението, дадено на Авраам, Мойсей и Иисус. Мохамед е последният от тази родствена верига на общо седем Божии пратеници. И ако християнството възприема Иисус Христос като Син Божи, то в исляма на Мохамед не се гледа като на божество, а като на най-великия от пророците, възвестили Бога.