литосфера

Литосферата (от гръцки λίθος — камък и σφαίρα — сфера) е най-горната твърда обвивка на нашата планета. Тя включва земна кора и най-горните части на мантията разположени над астеносферата. От физико-механична гледна точка това е здрав, крехък и еластичен слой, който е в състояние да понесе високи натоварвания (до 1kbar). Отделянето на литосферата от астеносферата се базира на реологични свойства, а не на химични. В повечето случаи долната граница на литосферата е рязка, като на дълбочина 100-150 км има една забележителна зона с ниски скорости на сеизмичните вълни. Тя се нарича зона с нисък вискозитет ( low viscozity zone или LVZ) и се разполага под повечето платформни области и горната ѝ граница съвпада с основата на литосферата. Под СОХ и континенталните рифове тази зона може да достигне до границата на Мохоровичич (под 2.5км). LVZ е слабопредставена под повечето докамбрийски щитове и вероятно не съществува под архайските, където литосферата е с дебелина над 300 км. Тази зона, която е резултат от топене на горната мантия играе главна роля плейттектониката, осигурявайки нисковискозен слой, върху който плочите се плъзгат с много малко триене. От температурна гледна точка LVZ съвпада с изотерма съответстваща на температурата на солидуса на скалите. Дебелината на литосферата в различните участъци е различна и се определя по различни способи:

• чрез геотермичен градиент (изчислявайки дълбочина на солидуса);
• чрез сеизмични изследвания (зона с рязко падане на скоростта на вълните и загуба на отражение);
• чрез изучаване характера на пластични деформации в литосферата.