папа

Думата „папа” произхожда от гръцкото παπας, което означава „баща”. В ранното християнство вярващите наричали така своите духовни водачи. В края на II и началото на III век в източното християнство „папа” се наричал главата „папа” фигурира в църковни документи като общоприета титла на римския епископ, а през 1073 г. папа Григорий VII заявява, че правото да носи тази титла има единствено първосвещеникът на Рим. Официалната номенклатура, използвана в католическото църковно понтифиците под ръководството на върховен жрец (Summus Pontifex) е отговаряла за съблюдаването на официалния държавен култ. В църковната терминология изразът Romanus Pontifex отразява две главни функции на папата: като епископ на Рим и едновременно като понтифик, т.е. глава на цялата католическа църква.