domestic partner

A domestic partnership is an interpersonal relationship between two individuals who live together and share a common domestic life but are not married (to each other or to anyone else). The term is not used consistently, which results in some inter-jurisdictional confusion. Some jurisdictions, such as Australia, New Zealand, and the American states of Oregon, Washington (only available if one of the parties is 62 or older), Nevada, Wisconsin, Maine, and California, use the term "Domestic Partnership" to mean what other jurisdictions call Civil Union, Civil Partnership, or Registered Partnership. Other jurisdictions use the term as it was originally coined, to mean an interpersonal status created by local municipal and county governments, which provides an extremely limited range of rights and responsibilities.

Una pareja de hecho, emparejamiento doméstico o asociación libre (unión libre, unión de hecho o unión registrada) es la unión afectiva de dos personas físicas, con independencia de su orientación sexual, a fin de convivir de forma estable, en una relación de afectividad análoga a la conyugal.

União de facto ou união estável é o instituto jurídico que estabelece legalmente a convivência entre duas pessoas, que para tanto seja aprovada que a "união estável" é Similar ao casamento civil. À luz da legislação portuguesa é “a situação jurídica de duas pessoas que, não sendo casadas entre si ou com outrem, vivam em condições análogas às dos cônjuges, há mais de dois anos”

За едноименния филм вижте Съвместно съжителство (филм).

---

Съвместното съжителство (още наричано домашно съжителство или домашно партньорство), като законов институт, е разновидност на гражданския съюз. Чрез него се признава личната обвързаност на двама партньори, които живеят заедно, но нямат сключен граждански брак. Съвместното съжителство се използва за уреждане статута и на еднополовите двойки, в държави където те нямат право да сключат брак или граждански съюз. Придобивайки законово признание, небрачните двойки могат да се ползват от някои права, с които разполагат брачните партньори. Най-често това са право на обща собственост, облекчени режими на разпореждане с такава, право над собствеността придобита по време на съжителството, право на издръжка, право на болнични посещения на партньора и пр.