Teofilakt

Неговите коментарии и тълкувания на четирите Евангелия, Писмата на ап. Павел и редица библейски книги се смятат за величина на византийската екзегетика и са признати и досега както в Православната църква, така и на Запад. Първите преводи на негови произведения на латински език излизат в печат през 1477 г. в Рим и 1518 г. в Париж (тогава още погрешно приписани на св. Атанасий Велики), а през 1524 г. вече под негово име, в Базел: Theophylactus Bulgarus, In quatuor evangelia enarrationes…). След това следват множество нови издания и преиздания в цяла Европа. В средата на 16 в. професорът от Кьолнския университет Сифанус прави нови латински преводи, считани за най-добрите. Маститите съчинения на Теофилакт Български се издават, превеждат и цитират и до днешен ден. Неговите обширни коментарии на Библията се превеждат рано и на църковнославянски («Благовестник» и «Толкование»), от там на руски език и др. езици. Някои негови произведения са едни от най-важните извори за изучаване на историята на Византия и българския народ през 10 –11 в. Той е автор на писма до приятели и сановници, в които се срещат и неласкави отзиви за българите - "варвари в овчи кожуси". Голямата му заслуга е неговото Пространно житие на Климент Охридски", написано на гръцки и вероятно съставено въз основа на загубен по-късно старобългарски ръкопис, в което той пише еднозначно за българския език и българската етническа принадлежност на славянското население в епархията си. Неизвестно кога е вписан като български светец. Днес се титулува като блажен отец.

Изображения на Теофилакт като светец се срещат и в изобразителното изкуство: стенопис в главната църква "Св. Георги" в Зографския манастир на Атон.